щял съм да срутя

Речник на българския език

1. щял съм да срутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да срутя е производна форма на срутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).