щял съм да спотуля

Речник на българския език

1. щял съм да спотуля — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да спотуля е производна форма на спотуля (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).