щял съм да самотувам

Речник на българския език

1. щял съм да самотувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самотувам е производна форма на самотувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).