щял съм да самоизмамя

Речник на българския език

1. щял съм да самоизмамя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самоизмамя е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).