щял съм да самозаблудя

Речник на българския език

1. щял съм да самозаблудя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самозаблудя е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).