щял съм да разпращя

Речник на българския език

1. щял съм да разпращя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да разпращя е производна форма на разпращя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).