щял съм да разлюлея

Речник на българския език

1. щял съм да разлюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да разлюлея е производна форма на разлюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).