щял съм да пустея

Речник на българския език

1. щял съм да пустея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да пустея е производна форма на пустея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).