щял съм да прогорявам

Речник на българския език

1. щял съм да прогорявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прогорявам е производна форма на прогорявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).