щял съм да причуя

Речник на българския език

1. щял съм да причуя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да причуя е производна форма на причуя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).