щял съм да прилуня

Речник на българския език

1. щял съм да прилуня — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прилуня е производна форма на прилуня (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).