щял съм да прилея

Речник на българския език

1. щял съм да прилея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прилея е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да прилея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прилея е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).