щял съм да прегоря

Речник на българския език

1. щял съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).