щял съм да поумувам

Речник на българския език

1. щял съм да поумувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поумувам е производна форма на поумувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).