щял съм да посмутя

Речник на българския език

1. щял съм да посмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да посмутя е производна форма на посмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).