щял съм да попрегоря

Речник на българския език

1. щял съм да попрегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да попрегоря е производна форма на попрегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да попрегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да попрегоря е производна форма на попрегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).