щял съм да поплюя

Речник на българския език

1. щял съм да поплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поплюя е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).