щял съм да поотлея

Речник на българския език

1. щял съм да поотлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поотлея е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да поотлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поотлея е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).