щял съм да понатежа

Речник на българския език

1. щял съм да понатежа — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понатежа е производна форма на понатежа (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).