щял съм да понаплача

Речник на българския език

1. щял съм да понаплача — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понаплача е производна форма на понаплача (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).