щял съм да поналютя

Речник на българския език

1. щял съм да поналютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поналютя е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).