щял съм да понабутам

Речник на българския език

1. щял съм да понабутам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да понабутам е производна форма на понабутам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).