щял съм да помътя

Речник на българския език

1. щял съм да помътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да помътя е производна форма на помътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).