щял съм да помомея

Речник на българския език

1. щял съм да помомея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да помомея е производна форма на помомея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).