щял съм да полюлея

Речник на българския език

1. щял съм да полюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да полюлея е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).