щял съм да позагрубея

Речник на българския език

1. щял съм да позагрубея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да позагрубея е производна форма на позагрубея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).