щял съм да поводя

Речник на българския език

1. щял съм да поводя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да поводя е производна форма на поводя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).