щял съм да опустея

Речник на българския език

1. щял съм да опустея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да опустея е производна форма на опустея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).