щял съм да озоря

Речник на българския език

1. щял съм да озоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да озоря е производна форма на озоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).