щял съм да обуя

Речник на българския език

1. щял съм да обуя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обуя е производна форма на обуя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).