щял съм да обмитя

Речник на българския език

1. щял съм да обмитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обмитя е производна форма на обмитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).