щял съм да обезмитя

Речник на българския език

1. щял съм да обезмитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обезмитя е производна форма на обезмитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).