щял съм да обгоря

Речник на българския език

1. щял съм да обгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обгоря е производна форма на обгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да обгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обгоря е производна форма на обгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).