щял съм да наполея

Речник на българския език

1. щял съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).