щял съм да назубря

Речник на българския език

1. щял съм да назубря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да назубря е производна форма на назубря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).