щял съм да навея

Речник на българския език

1. щял съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. щял съм да навея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да навея е производна форма на навея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).