щял съм да набърча

Речник на българския език

1. щял съм да набърча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да набърча е производна форма на набърча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).