щял съм да кумя

Речник на българския език

1. щял съм да кумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да кумя е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).