щял съм да кумувам

Речник на българския език

1. щял съм да кумувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да кумувам е производна форма на кумувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).