щял съм да изумявам

Речник на българския език

1. щял съм да изумявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изумявам е производна форма на изумявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).