щял съм да изтлея

Речник на българския език

1. щял съм да изтлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изтлея е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да изтлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изтлея е производна форма на изтлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).