щял съм да излющя

Речник на българския език

1. щял съм да излющя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да излющя е производна форма на излющя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).