щял съм да изгоря

Речник на българския език

1. щял съм да изгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изгоря е производна форма на изгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да изгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изгоря е производна форма на изгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).