щял съм да извея

Речник на българския език

1. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. щял съм да извея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да извея е производна форма на извея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).