щял съм да избъбря

Речник на българския език

1. щял съм да избъбря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избъбря е производна форма на избъбря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).