щял съм да избуявам

Речник на българския език

1. щял съм да избуявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избуявам е производна форма на избуявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).