щял съм да избуя

Речник на българския език

1. щял съм да избуя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избуя е производна форма на избуя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).