щял съм да избучавам

Речник на българския език

1. щял съм да избучавам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избучавам е производна форма на избучавам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).