щял съм да избръмча

Речник на българския език

1. щял съм да избръмча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избръмча е производна форма на избръмча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).