щял съм да избримча

Речник на българския език

1. щял съм да избримча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да избримча е производна форма на избримча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).